Направо към съдържанието

Александрина Игнатова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александрина Георгиева Игнатова
българска сценографка
Родена
Починала
15 април 2024 г. (74 г.)

Националност България
Учила вНационална художествена академия
Работиласценограф
ПсевдонимСаша

Александрина Георгиева Игнатова е театрален сценограф, работила в редица театри в цялата страна.

Родена е в Плевен през 1949 г. Завършва средно музикално училище „Панайот Пипков“ в Плевен, специалност „Виолончело“ (1964 – 1968). През 1976 г. се дипломира в столичната Национална художествена академия, специалност „Сценография“ при професор Асен Стойчев.[1]

На сцената[2][редактиране | редактиране на кода]

В работата си в областта на сценичното изкуство освен като проектант и оформител на сценичната подредба нерядко е и автор на облика на костюмите, с които са облечени актьорите. Има реализирани над 200 сценографски проекта.

Александрина Игнатова осъществява и гастроли в Драматичен театър „Крум Кюлявков“ – Кюстедил, Драматично-куклен театър Враца, Театър за драма, опера и балет – Бургас, Драматичен театър „Драгомир Асенов“ – Монтана, Младежки театър – София и Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора.

Сценографски проекти[редактиране | редактиране на кода]

Сценограф-постановчик[3]
Заглавие Автор Театър
Доходно място Александър Островски Враца
Железният светилник Димитър Талев Силистра
Фантазиите на Фарятиев Алла Соколова Силистра
Живият труп Лев Толстой Силистра
Три дни по-късно Кольо Дончев и Стефан Кожухаров Силистра
Книга на царете Маргарит Минков Плевен
В полите на Витоша Пейо Яворов Ямбол
Великденско вино Константин Илиев Ямбол
Службогонци Иван Вазов Ямбол
Крадецът на праскови Емилиян Станев Ямбол
Пинокио Карло Колоди Ямбол
Лизелоте и месец май Жолт Пожгаи Ямбол
Развратникът Ерик-Еманюел Шмит Ямбол
Дванайсетте стола Иля Илф и Евгений Петров Ямбол
Лисичета Лилиан Хелман Ямбол

Режисьори, с които е работила[2][редактиране | редактиране на кода]

В Силистра 1976 – 1979

Димитър Игнатов, Светлана Атанасова, Стефан Стайчев и Реджеп Садъков

В Ловеч и Враца 1979 – 1981

Христо Кръчмаров, Николай Поляков и Димитър Гочев

В Разград 1981 – 1982

Професор Анастас Михайлов, Професор Димитрина Гюрова, Николай Савов и Цветан Велев

В Плевен 1983 – 1986

Илия Атанасов, Христо Минчев, Минчо Събев, Росина Данченко, и Димо Дешев

В Ямбол 1986 – 2021

Владимир Николов, Иван Кондов, Дияна Радева, Руси Карабалиев, Вълчо Янев[4]и Андрей Калудов[5]

В Бургас 1985 – 2018

Любомир Дековски, Бойко Илиев, Богдан Петканин, Пламен Панев, Сашо Беровски, Атанас Жеков, Борислав Чакринов, Велко Кънев и Владимир Петков

Автор на импресии[редактиране | редактиране на кода]

В изложбите си Александина включва и творби, изработени предимно с акварелна техника и събрани в няколко цикъла: „Клоуни“, „Клоуни и музи“, „Изгубени в карнавала“, както и поредица от импресии, свързани с пленерите „Кабиле“ в едноименното село.[2] В Общинска художествена галерия в Плевен „Саша – акварел, колаж, сценография“ – 2007 г.[6]

Нейни творби има в частни колекции в Италия, Франция, САЩ, Германия и Норвегия.[7]

Участия в изложби[8][редактиране | редактиране на кода]

Съвместни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сценография“, София – 1978 – 2001 г.
  • Пражко Квадриенале, Чехия – 1975, 1979, 1983, 1987 г.
  • Изложби „Сценография“ – Берлин, Германия
  • Биенале – Нови Сад, 1984 г.
  • Симпозиум „Сценография“ – Токио, Япония, 1984 г.
  • Общи изложби в Плевен, Ямбол, София, Пловдив, Бургас, Торино, Италия

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сценография“ – Разград
  • „Сценография“ – Плевен
  • „Сценография“ – Ямбол
  • Акварел – галерия „Стената“ – София
  • Акварел – галерия „Аросита“ – София
  • Акварел „Клоуни“ – галерия „Викинг“ – София – 2005 г.
  • Акварел „Клоуни и музи“ – галерия „Викинг“ – София – 2006 г.
  • „Фрагменти от карнавал“ – галерия „Викинг“ – София
  • „Изгубени в карнавала“ – галерия „Антракт“ – София
  • Акварел – Музей на изкуствата – Одрин, Турция
  • Акварел – Измир, Турция, Международен куклен фестивал
  • Юбилейна изложба в София – галерия-книжарница „София прес“ – 2 – 20 декември 2019 г.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда за пиеса с младежка тематика – Пловдив, 1977 г. – „Фантазиите на Фарятиев“ („Хей, чуваш ли, обичам те“) от Ала Соколова – Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“[9]
  • III награда 1978 г. за сценография на „Три дни по-късно“[10]
  • Награда за цялостно творчество – Национален преглед на българската драма и театър, Силистра за пиесата „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г.[1]
  • Награда за цялостно творчество – Плевен, 1985 г.[1]
  • Златна значка на Съюза на артистите – 1987 г.[1]
  • Златна значка на Съюза на артистите – 1988 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Artsofia.bg. Сценографски проекти на Александрина Игнатова в изложбата „Приключения и срещи в паралелни светове“ Посетен на 24 август 2021
  2. а б в Bulgarkamagazine.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова – от 2-ри до 20-ти декември 2019 г., Посетен на 24 август 2021 г.
  3. Александрина Игнатова // dt-nevenakokanova.org. Посетен на 16 декември 2022.
  4. Radio999bg.com. Какъв ще бъде седмичния календар на Община Ямбол тази седмица. Посетен на 6 януари 2022
  5. Espressonews.bg. Комедията „Службогонци“ гостува в Своге. Посетен на 6 януари 2022
  6. Kulturni-novini.info. Изложба на сценографката Александрина Игнатова. Посетен на 20 февруари 2022
  7. Dariknews.bg. Изложба на Александрина Игнатова в Сливен. Посетен на 24 август 2021
  8. Delnik.net. Юбилейна изложба на Александрина Игнатова в София. Архив на оригинала от 2021-11-21 в Wayback Machine. Посетен на 24 август 2021
  9. Sbhart.com. „Приключения и срещи в паралелни светове“ изложба на Александрина Игнатова. Посетен на 6 януари 2021
  10. а б Theatre.art.bg. Александрина Игнатова. Theatre.art.bg. Посетен на 25 октомври 2021