Направо към съдържанието

Летни олимпийски игри 1936

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от XI летни олимпийски игри)
Летни олимпийски игри 1936
Град домакинБерлин, Германия
Участващи страни49
Участващи спортисти3963 (331 жени, 3632 мъже)
Състезания129 в 19 спорта
Откриване1 август, 1936
Закриване16 август, 1936
Открити отАдолф Хитлер
Клетва на спортиститеРудолф Исмаир
Олимпийски огън отФриц Шилген
Олимпийски стадионОлимпийски стадион Берлин
Летни олимпийски игри 1936 в Общомедия
Участващи страни.
Олимпийският стадион в Берлин.
Носенето на олимпийския огън.

Единадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Берлин, Германия от 1 до 16 август, 1936 г.

Единственият друг град кандидат за домакин е Барселона. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална възможност за разпространяване на идеите им и придобиване на широка известност.

Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, но доминацията им не е пълна поради наличието на спортисти като Джеси Оуенс, който печели 4 златни медала.

Антифашистите в Европа смятат да проведат като протест нова алтернативна олимпиада в Барселона. Това така и не се случва поради избухването на испанската гражданска война.

Любимият режисьор на Хитлер – Лени (Берта) Рифенщал режисира култовия филм „Олимпия“ (1936) за олимпийското движение и олимпизма.

Т. нар. „расови закони“ на Хитлер са отменени по време на олимпиадата, която е посетена от 1,35 млн. чужденци.[1]

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийският огън в Берлин.
  • Адолф Хитлер открито показва недоволството си от постиженията на американските цветнокожи атлети – Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.
  • Американският отбор по гребане от Вашингтонския университет побеждава германския отбор и печели златото. Надпреварата е била наблюдавана от Адолф Хитлер.
  • На финала на състезанието по колоездене германецът Тони Меркенс попречва на нидерландеца Ари Ван Вилет да завърши преди него. Вместо дискфалификация за грубата игра той е глобен със 100 марки и запазва златния си медал.
  • Нидерландката Ри Мастенброк печели 3 златни медала в плуването.
  • Това е първата олимпиада, която е излъчвана пряко по телевизията.
  • Дебют прави хандбалът, който се появява отново в програмата чак през 1972 г.
  • За пръв път се провежда турнир по баскетбол. На финала отборът на САЩ побеждава отбора на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът е проведен на открит мръсен терен в дъждовно време. Срещата е наблюдавана от около 1000 прави зрители.
  • Индия печели златото в хокея на трева за пореден път. На финала индийците побеждават германците с 8:1.
  • Германските гимнастици Конрад Фрей и Алфред Шварцман печелят по 3 златни медала в гимнастиката.
  • На четвъртфинала на турнира по футбол Перу побеждава Австрия с 4:2, но МОК решава мачът да се преиграе поради неспазените размери на игрището. На преиграването Австрия печели, а перуанското правителство настоява страната да бойкотира игрите.
  • Химнът на Китай е избран за най-добър химн на олимпиадата. Националният отбор на Италия печели футболния турнир.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

С 33 златни, 26 сребърни и 30 бронзови медала Германия за първи път заема първо място в класирането по медали на олимпийски игри.[2]

Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1  Германия 33 26 30 89
2  САЩ 24 20 12 56
3  Унгария 10 1 5 16
4  Италия 8 9 5 22
5  Финландия 7 6 6 19
6  Франция 7 6 6 19
7  Швеция 6 5 9 20
8  Япония 6 4 8 18
9  Холандия 6 4 7 17
10  Великобритания 4 7 3 14

Българско представяне[редактиране | редактиране на кода]

България не успява да вземе медал от игрите. Българската делегация (водена от цар Борис трети) заминава за Берлин със специален влак в състав от 94 души, от които само 23-ма са състезатели. Най-добре се класира Христо Малакчиев – десети във всестранната езда.[3]

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Демонстрационни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  2. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.
  3. www.bgolympic.org, архив на оригинала от 10 април 2007, https://web.archive.org/web/20070410235600/http://bgolympic.org/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0014&n=000038&g=, посетен на 7 юни 2007 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]