Направо към съдържанието

Успение Богородично (Крушево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Църквата от югозапад
Църквата от югозапад
Карта Местоположение в Крушево
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоКрушево
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияКрушевско-Демирхисарска
Изграждане1868 година
Статутдействащ храм
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ (на македонска литературна норма: „Успение Богородично“) е църква в град Крушево, част от Крушевско-Демирхисарска епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Успение Богородично“ и старото българско училище

Построена е през 1867 година и е официално открита през 1868 година, когато е учредена и Крушевската българска църковна община. До Балканските войни е главна църква на Българската екзархия в града. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година църквата е частично унищожена при бомбардировките на турската артилерия по града, след което е възстановена.[1]

Църквата е еднокорабна, градена с обработен камък. Покривът е двускатен, а в средата се издига висок осмостранен барабан. Вътрешността на църквата е разделена на три кораба с помощта на колони, по три на северната и южната страна. Църквата има прекрасна живопис. Над западната врата в 1870 г. Стойче Станков изписва сцената „Успение“ и оставя възспоменателен надпис.[2][3][4]

Във вътрешността на църквата доминира голям монументален иконостас, изработен и изписан през 1868 година от крушевските майстори Николай Михайлов, Анастас Зограф и Стоян Станков Рензов.[5] На иконата на Свето Преображение Коста Анастасов“ се е подписал „χιρ Κοσταδιν ιοσ του Άναστασι 1868“.[6] На иконата на Свети Илия е оставил надпис: „Сіѧ стаѧ икона пророка Иліа приложиѧ еснафъ кюркъцискыи, на новиїо храмъ Успеніе Богородицы въ Мало миѧчкѡ, приложи ѧ за душевно егѡ спасеніе въ вѣчно споминаніе и срукю Атанасъ съ сынови егѡ ѿ Крушево 1868 иуніѧ 19.“[7] Надписът на „Събор Апостолски“ е: „Сіѧ стаѧ икона дванадѣсетъ апостолы приложиа еснафъ дулћерскы масторы міѧцы проложиа въ храмъ престыѧ Богородицы за душевно егѡ спасеніе ивоъ вѣчнѡ споменаніе исруки Анастасови иконописателъ м. іуниѧ 20 1870.“[7] В женската църква е иконата на Въведение Богородично, която е надписана „Исъ рукі Анастасови 3: 1868.“[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора – Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
  3. Цркви и манастири, Општина Крушево Архив на оригинала от 2012-07-02 в Wayback Machine., взето от www.krusevo.gov.mk на 22.07.2012 г.
  4. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  5. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 279.
  7. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 278.