Направо към съдържанието

Тертеровци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тертер)
Тертер пренасочва насам. За други значения вижте Тертер (пояснение).
Герб на Тертеровата династия
България по време на управлението на Георги I Тертер.
Тертерова династия

Тертеровците (Тертер, Terterids, Terterovtsi) са българска царска династия с кумански произход (по линия на рода Тертероба) от края на XIII и началото на XIV век, странична линия на династията Асеневци, която управлява по времето на Втората българска държава между 1280 и 1292 г. и между 1300 и 1323 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият български цар представител на династията е Георги I Тертер, управлявал от 1280 до 1292 г., женен за българката Мария. В началото на неговото управление татаро-монголите опустошават на няколко пъти България, с което принуждават Георги Тертер да се признае за васал на Ногай. През 1292 г. Георги I Тертер абдикира. Неговият по-малък брат Алдимир е деспот на Крънското деспотство от 1298 до 1305 г.

Следващия цар на България от династията е татаринът Чака – съпруг на дъщерята на Георги I Тертер Елена. През 1299 г. Чака превзема Търново и се възкачва на българския трон. След заговор на Тодор Светослав Чака е хвърлен в тъмница и впоследствие е убит.

Синът на Георги I Тертер Тодор Светослав се възкачва на трона на мястото на Чака и управлява от 1300 до 1321 г. Той успява да сключи мир с татарите. Впоследствие византийската армия е разбита при Крън, а другият претендент за трона севастократор Радослав Смилец е пленен. След това, през 1303 г., цар Тодор Светослав предприема поход и завзема редица крепости в Източна Стара планина. През 1304 г. превзема Анхиало, Месемврия, Агатопол и Созопол. Византийският император Андроник II изпраща нови войски. В сражението край Созопол ромейските войски претърпяват пълен провал. Тодор Светослав води успешна външна политика и успява да постигне вътрешна стабилизация на държавата. Умира от естествена смърт през 1321 г. и е наследен от своя син, цар Георги II Тертер.

Георги II Тертер е войнствена натура и, атакувайки Византия, успява временно да превземе Пловдив и други градове. Впоследствие обаче е разбит от византийската армия и умира през 1322 г. Най-вероятно е убит при заговор. Български цар става бъдинският деспот Михаил III Шишман Асен.

Дъщерята на Георги I Тертер Анна Тертер е трета съпруга на Стефан Милутин и майка на две от децата му – Стефан Дечански и Анна-Неда.

Членове на фамилията[редактиране | редактиране на кода]

  1. неизвестен
    1. Алдимир (Елтимир) – Деспот на КрънМарина Смилец, дъщеря на цар Смилец
      1. Иван Драгушин
    2. Георги I Тертер († след 1304), цар на България (1280 – 1292) ∞ I. Мария, дъщеря на руския княз Яков Светослав
      1. Теодор Светослав Тертер (1300 – 1322) ∞ I. Ефросина
        1. Георги II Тертер цар на България (1322 – 1323)
      2. Теодор Светослав Тертер ∞ II. 1320 Теодора Палеологина, сестра на византийския император Андроник III Палеолог
    3. Георги I Тертер ∞ II. Кира-Мария Асенина, дъщеря на боляра Мицо Асен и сестра на цар Иван Асен III
      1. Анна Тертер ∞ I. 1284 Стефан II Милутин, крал на Сръбското кралство
        1. Стефан Урош III Дечански, крал на Сръбското кралство
        2. Анна-НедаМихаил III Шишман Асен, цар на България (1323 – 1330)
          1. Иван Стефан, цар на България (1330 – 1331)
      2. Анна Тертер ∞ II. 1301 Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулис Ангел, епирски деспот, син на Михаил II Комнин Дука
      3. дъщеря (Елена Тертер) ∞ Чака Ногай, цар на България (1299 – 1300)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]