Стойо Костов
| Стойо Костов | |
| български революционер | |
 Източник Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден |
1846 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Стойо Костов в Общомедия | |
Стойо Костов Топалов, известен като Дядо Стойо войвода[1], Стойо Скрижовски или Скрижевски,[2] е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.[3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стойо Костов е роден в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция, в 1846[2] или 1855 година.[5] През 1875 година става хайдутин в четата на Куку войвода. По-късно е самостоятелен харамийски войвода и действа срещу турски разбойнически банди в района на планините Боздаг, Църна гора и Алиботуш. Занимава се главно с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно гърци и гъркомани. Научава се да чете и пише в планината.
Участва в Кресненско-Разложкото въстание с чета от 40 души.[6] След погрома му се заселва със семейството си в Дупница.[7]
През 1885 година заедно с четата си е доброволец в Сръбско-българската война в отряда на капитан Коста Паница.
За него Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:
| „ | Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.[8] | “ |
В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция. Оглавява трета „Сярска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите Димитър Жостов, Димитър Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до Доспат и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани – всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи.
Кирил Пърличев, четник в отряда, описва войводата Стойо и другарите му:
| „ | Все отборъ юнаци, мнозина отъ които следъ цвѣтисти и въ изобилно количество юнашки псувни и закани срещу турцитѣ, изказваха своеобразно и своитѣ чувства къмъ кадънитѣ. Успоредно съ това, не единъ пѫть тѣ се провикваха, галейки самоувѣрено своята пушка бойлия: „Ехъ бабамъ! Я кемеръ долусу, я хендекъ долусу!” (или кемерътъ или нѣкой долъ да се напълни). | “ |
Още същата нощ след опожаряването на Доспат дядо Стойо се отделя от отряда си с 16 свои четници и продължава към Сярско, за да отвлече един богат турски чифликчия от Алистрат. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му Кръстьо Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.[9][10]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стойковъ, Петъръ. Костовъ Стою войвода // „Бунтовникъ“ (II). София, 1903. с. 16 - 19.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 40.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.
- ↑ Сп. Септември, бр. 35, Съюз на българските писатели, Български писател, 1982 г. стр. 33.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 447-448.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 265.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90-91.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 56 – 58.
- ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 48.
