Петър Фингаров
| Петър Фингаров | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | 1930 г.
|
Петър Енчев Фингаров, известен като Пенко Кундурджията, е български революционер, комунист.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Фингаров е роден в 1868 година в крайно бедно семейство в село Стрелча, Османската империя.[1] Баща му Енчо Фингаров е един от ръководителите на Априлското въстание в Стрелча.[2] Петър Фингаров става член на Българската социалдемократическа партия в Пазарджик , където се намира под прякото влияние и ръководство на нейния основател Георги Стефанов Стойков (1864 – 1937). Включва се активно и в македоно-одринското освободително движение и участва в чети на ВМОРО.[1]
Участва в Първата световна война и след демобилизацията в 1918 година[1] е сред основателите на група на Българската комунистическа партия в Стрелча и на учредителното събрание, станало в дома му, е избран единодушно за неин председател. В 1922 година БКП печели общинските избори в Стрелча и Фингаров става помощник-кмет на общината, като развива активна дейност. На следната 1923 година активно участва в Септемврийското въстание, за което е преследван от властите.[3]
Умира в 1930 година.[3]
В 1962 година, при тържественото честване на 40-годишнината от така наречената Стрелчанска комуна, Фингаров е награден посмъртно от Президиума на Народното събрание с орден „Народна свобода 1941 — 1944 година“ втора степен.[3]
