Никола Пашич
| Никола Пашич Никола П. Пашић | |
| сръбски политик | |
 | |
| Роден |
6 декември 1845 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 10 декември 1926 г.
|
| Погребан | Белград, Сърбия |
| Религия | Сръбска православна църква |
| Учил в | Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих Белградски университет |
| Политика | |
| Партия | Народна радикална партия |
| Семейство | |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Никола Пашич в Общомедия | |
Никола Пашич (на сръбски: Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Пашич е роден на 31 декември 1845 година в село Велики извор, Зайчарско, основано през XVIII век от бежанци от Голям извор по време на Тетевенското преселване във Видинско.[1] Според сръбската историография самият Пашич извежда произхода си от Тетово в Македония, а връзката с Тетевен е объркване на имената.[2] Баща му умира и майка му се жени повторно за сърбин, хлебар, който го осиновява и му дава името си (Пашич).
Първоначално Никола Пашич се проявява през 1870 г., като виден оратор на младата Радикална партия. На изборите на 7 септември 1883 г., партията печели мнозинство и се сблъсква с крал Милан, обявил се строго срещу нея. След Тимошката буна от 1883 г. Пашич бяга с неколцина от своите привърженици във Видин, където известно време се укрива от сръбските власти. Като водач на въстанието получава смъртна присъда, но след абдикацията на крал Милан през 1889 г. е амнистиран.
За шестгодишен период (1883-1889) със съдействието на българските власти (в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи Константин Стоилов) пребивава в София, препитавайки се като строителен предприемач. Тук той постъпва за малко на работа в Министерството на вътрешните работи. Занимава се основно с частна практика, като инженер-строител. По негов план и под негово ръководство трябвало да се издигне в София сградата на Софийския градски дом, чиито основи полага. Върху мястото на този непостроен дом, днес се намира Българска народна банка.
Като съосновател (със Светозар Маркович) и водач на най-влиятелната партия в тогавашна Сърбия, кариерата на Пашич върви по възходяща линия. В 1905 година по негова инициатива се създава Сърбомакедонският комитет.[3] Като ръководител на Радикалната партия той е натоварван многократно да съставя кабинета на Сърбия. Пашич оглавява сръбското правителство през най-съдбоностните за Сърбия години - на Балканската и Първата световна война.
Никола Пашич се проявява като извънредно ловък и далновиден политик. Той е известен с проруската си политика преди и по време на Първата световна война. Изиграва основна роля в създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия).
Името на Пашич носи един от централните площади в Белград.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 90 – 91.
- ↑ Jovan Dučić (1969). Sabrana djela. 6. p. 197. Пашић је пореклом из Извора у близини За- јечара. Тамо се налази неко људско насеље где су сви људи мање него осредњи, плавих јасних очију, који мало говоре, а воле брзе коње. Пашић је сам за своју породицу говорио да је из Тето- ва у Маћедонији, макар што се онамо затро сва- ки спомен на његове претке; а Бугари су то об- ртали говорећи да је Пашић из Тетувена у Бу- гарској
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 248.
