Направо към съдържанието

Оберто II ди Биандрате

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Оберто II от Биандрате)
Оберто II ди Биандрате
италиански рицар
Роден
Починал

Граф Оберто II ди Биандрате (на италиански: Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II) e италиански участник в Четвъртия кръстоносен поход и временно регент на Кралство Солун през 1207 – 1209 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Оберто е син на граф на Биандрате Оберто I. Произлиза от Ломбардия, провинция Новара в Пиемонт. Участва в свитата на неговия роднина маркграф Бонифаций Монфератски в Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204). Маркграфът става след завладяването на Константинопол крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син Деметрий под регентството на майка му Маргарита Унгарска. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на баил и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицари, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с Амадео Буфа веднага се разбунтува против латинския император Хенрих Фландърски и се усъмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизират най-големия син на Бонифаций, маркграф Вилхелм VI Монфератски, за легитимен крал, който обаче е в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против Солун. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от Дирахиум до Бяло море, от Вардар до Адриатическо море и коридора от Черно море и западно от Филипопол, както и владението на Беотия и Ахея за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на Бертолд II фон Каценелнбоген го затваря в замъка на Сяр. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания парламент в Равеника той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.

Бунтуващите се ломбарди, които не се подчиняват на императора в Равеника, се окрепяват в замъка Кадмея в Беотия. На 8 май 1209 г. императорът успява да превземе Кадмеия и да подчини ломбардите, въстанието е потушено. Към края на същия месец Оберто е освободен от неговия затвор и отива в Евбея (Негропонт). След като не успява да започне ново въстание и неговият бивш поддръжник Равано дале Карцери му отказва помощта си, той се връща в италианската си родина в двора на маркграф Вилхелм VI Монфератски.

Последно той е споменат като участник в експедицията на Вилхелм VI Монфератски, който през 1224 г. се опитва да превземе отново Солун от Теодор I Комнин Ангел от Епирското деспотство. По слухове той отровил латинския император Хенрих Фландърски през 1216 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Sofia Boesch Gajano, Biandrate, Uberto di, vol. 10, 280 (1968)
  • G. M. Virgil:, I possedimenti dei conti di Biandrate nei decoli XI e XIV, in Bolletino Storico Bibliografico Subalpino 72 (1974), S. 633 – 685
  • Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard:, A History of the Crusades, Volume II: The Later Crusades, 1189 – 1311 (2006), S. 206 – 210, 214
  • Lock, Peter, The Franks in the Aegean 1204 – 1500. New York, 1995.
  • Cheetham, Nicholas. Mediaeval Greece. Yale University Press, 1981.
  • John B. Bury, "The Lombards and Venetians in Euboia (1205 – 1303)." Journal of Hellenic Studies, Vol. 7. (1886), pp. 309 – 352.