Никола Груйчин
| Никола Груйчин | |
| български революционер | |
 седналият отдясно | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 1908 г.
|
| Никола Груйчин в Общомедия | |
Никола Ангелов Груйчин или Груйчинов, наричан Пазарджиклията[1], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Груйчин е роден през 1872 или 1873 година в Пазарджик[2], тогава в Османската империя. Баща му е заможен земевладелец, завършва основното си образование в Пазарджик и заминава да учи в София. Там се присъединява към ВМОРО. През 1901 година Никола Груйчин става четник при неврокопския войвода Стоян Мълчанков.
Със започването на Илинденско-Преображенското въстание Никола Груйчин участва в редица сражения с турската войска, после се обособява като войвода на 15 души чета и се отличава на 14 и 16 септември в боя при Обидим и боя в Харамибунар заедно с четите на Михаил Чаков, Стоян Мълчанков и Иван Апостолов[3]. На 28 септември Никола Груйчин дава сражение на турците при Горно Драглище, а на 30 преминава границата с България.
В София през 1904 година Груйчин участва в реорганизирането на ВМОРО и е разпределен като куриер към Задграничното представителство. Участва в прехвърлянето на оръжие във вътрешността на Македония, заедно с войводите Мълчанков и Михаил Чаков, и ръководен от Димитър Стефанов. В периода 1905 - 1906 Никола Груйчин се завръща в Македония като кривопаланечки войвода, където възстановява мрежите на ВМОРО.
| Чета на Никола Груйчин, 17 ноември 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Никола Груйчинов | Пазарджик | ||
| 2. | Антон Хошек | Австрия | ||
| 3. | Рудолф Голият | |||
| 4. | Паун Ангелов | |||
| 5. | Георги Атанасов | Ябланица | Орханийска | избега |
| 6. | Стойко Митов | |||
| 7. | Стоян | Кюстендил | ||
| 8. | Георги Николов | Кюстендил[4] | ||
| Чета на Никола Груйчин, 5 февруари 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Никола Груйчинов | Пазарджик | ||
| 2. | Георги Бързев | Горно Броди | Сярска | |
| 3. | Минчо Иванов | Сливен | ||
| 4. | Георги Карамузов | Каварна | Варненска | |
| 5. | Паун Ангелов | Стоп | Дупнишка | |
| 6. | Владимир Миков | София | ||
| 7. | Стоян Величков | Конопница | Паланечка | |
| 8. | Стойко Митов | Долни Окол | Самоковска | |
| 9. | Георги Иванов | Дъмошевци | Ломска | |
| 10. | Никола Симеонов | Пазарджик | ||
| 11. | Киро Ганев | Дебелец | Търновска | |
| 12. | Петър Янков | Гложене | Оряховска | |
| 13. | Петър Захариев | Кочани | Скопска | [5] |
През 1907 година се завръща в София, като продължава да участва в дейността на организацията. При избухвалите междуособиците между привържениците на Яне Сандански и тези на Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов Груйчин е на страната на противниците на Сандански.
Никола Груйчин загива край Захарната фабрика в София в началото на 1908 година, вероятно убит от привърженици на Яне Сандански.[6][7][8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 339.
- ↑ Кьосев, Дино, Ламби Данаилов. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968, стр.130
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37.
