Направо към съдържанието

Махиел Кийл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Махиел Кил)
Махиел Кийл
Machiel Kiel
нидерландски историк
Роден

Учил вАмстердамски университет
Научна дейност
ОбластИстория, османистика

Махиел Кийл (или Кил) (на нидерландски: Machiel Kiel) е нидерландски историк на Османската империя. Публикувал е 3 книги и над 200 статии върху османското архитектурно наследство, демографията и социално-икономическата история на Балканите през османския период.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фотография на Махиел Кийл от 1970 г.: Артенският мост в Гърция

Роден е в градчето Вормервер, Нидерландия в 1938 година. Получава начално образование във Вормевер между 1944 и 1952 година. Работи в различни бизнеси от 1952 до 1958 година, след което пътува на Балканите през 1959 година. През 1958-1976 работи по няколко архитектурни реставрационни работи. През 1969-1990 година изследва османската архитектура на Балканите. В 1972 година става член на Международния комитет на нидерландските византийски изследвания. През 1979-1999 година проучва османски архиви в Истанбул, Анкара и София. В 1983 година защитава докторска дисертация „Църковна архитектура и стенопис в България през османския период“ в Амстердамския университет. Кийл получава званието почетен доктор от Егейския университет в Измир в 1992 година. На следната 1993 година става редовен професор в Утрехтския университет.[1]

Кийл публикува над 190 статии и 11 книги за османската архитектура на Балканите. Като гост преподавател преподава в много университети[1] в Европа, Турция и САЩ, между които Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиян“, Средноизточния технически университет, Харвард и Московския държавен университет. След пенсионирането си става директор на Холандския археологически институт в Истанбул,[1] като заема поста от 2003 до 2006 година.

Кийл е известен в България със статии за историята на Карнобат, Разград, Пазарджик, Провадия, Нови Пазар, Шумен, Неврокоп, Омуртаг, Златица, Трявна, Кюстендил и други селища, за помюсюлманчването в Родопите и за османските архитектурни паметници в България. На български език са издадени три негови книги:

Критики[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Кийл е обвиняван от професор Николай Овчаров, че системно принизява развитието на материалната и духовната култура на Втората Българска империя и отрича българския й характер, и представя Българския народ като "непълноценен" в сравнение със другите европейски народи и турците. Кийл е отричал самостоятелната способност на българите за културно развитие.[2] Също така е принизявал размерите на средновековните Български градове до тези на най-малките градове в другите части на Средновековна Европа, независимо, че демографските проучвания сочат, че Велико Търново е било сравнимо с Париж, а редица по-малки градове са били средноголеми за тогавашна Европа.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]