Направо към съдържанието

Малка цивета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Малка индийска цивета)
Малка цивета
Малка цивета търси храна през нощта
Малка цивета търси храна през нощта
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
клон:Еутерии (Eutheria)
клон:Scrotifera
клон:Pan-Carnivora
клон:Carnivoramorpha
клон:Carnivoraformes
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Виверови (Viverridae)
род:Малки цивети (Viverricula)
вид:Малка цивета (V. indica)
Научно наименование
(Geoffroy, 1803)
Разпространение
Малка цивета в Общомедия
[ редактиране ]

Малката (индийска) цивета (Viverricula indica) е дребен хищник от семейството на златките, който се среща в Южна и югоизточна Азия. Тя е посочена като незастрашен вид в Червения списък на IUCN. Има широко разпространение и местообитание, като успешно съжителства със селското стопанство в много страни.[2]

Малката индийска цивета е монотипен род бозайник.[3]

Таксономия и еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Научното наименование на малката индийска цивета е Viverricula indica. Това е единственият член на рода и семейството Viverridae. Описана е за първи път от френския естественик Етиен Жофроа Сент-Илер през 1803 като Civetta indica.[4][5] През 1838 г. английският естественик Брайън Хаутън Ходжсън я класфицира като обособен животински вид Viverricula.[6]Viverricula rasse е описана на остров Ява от Хорсфилд като част от разнообразието на вида Viverricula indica.[7]

През 2006 филогенетическите изследвания показват, че малката индийска цивета е тясно свързано с родовете Civettictis и Viverra. Счита се, че Civettictis-Viverra еволюционен клон се е отделил от Viverricula. Авторите предполагат, че подсемейство Viverrinae трябва да бъде разделено в Genettinae и Viverrinae (Civettictis, Viverra и Viverricula).[8]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Следните девет подвида са определени:[9]

  • V. i. indica (Жофроа Сент-Илер, 1803) – разпространена в Южна Индия от Западни Гхати до Източник Гхати и далеч на север до източния бряг на езерото Шилке;[10]
  • V. i. palida (Джон Едуард Грей, 1831) – разпространена в Южен Китай и Тайван;[11]
  • V. i. bengalensis (Грей и Хардуик, 1832) – живее в равнините на Северна Индия, на юг от Ганг, от Калкута до Гуджарат, и може би Синд;[12]
  • V. i. desertibus (Bonhote, 1898)в Раджпут;[12]
  • V. i. thailandensis (Клос, 1919) – разпространена в Индокитай и Мианмар;[12]
  • V. i. muriavensis (сода за хляб, 1931), описана в Ява и Бали;[13]
  • V. i. maiori (Покок, 1933) – разпространена в Шри Ланка;[12]
  • V. i. wellsi (Покок, 1933) – разпространена в Кангра и Утаракханд;[12]
  • V. i. baptistæ (Покок, 1933) – варира от бутан и горната Бенгалия и Асам.[12]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета достига дължина на тялото от 21 до 58 см, което включва главата и тялото. Козината е груба и има кафяво-сив до светло-жълтеникав цвят, често с няколко надлъжни черни или кафяви ивици на гърба и надлъжни редове петна по страните. При някои индивиди двете линии и петна са неясни, а гръбначните ленти понякога отсъстват. При други окраската може да достигне до пет или шест различни ленти на гърба, и четири или пет серии на петна от всяка страна. Окраската по шията също може да бъде много вариабилна. Най-често циветата има две тъмни ивици, от ухото до холката, а често и трета, пресичаща гърлото. Подкосъмът е кафяв или сив на цвят, по-често е сив в горната част на тялото и кафяв в долната, често с петна в черен цвят. Главата е сива или кафяво-сива, а долната челюст често кафява. Ушите са къси и заоблени с по-тъмна марка на всяко ухо, и по една в предната част на всяко око. Краката са кафяви или черни. Заострена опашка е от 38 до 43 см на дължина с редуващи на черни и белезникави пръстени, седем-девет от всеки цвят.[10]

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета населява южната и централната част на Китай, Хонконг, Индия, Лаос, Мианмар, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Шри Ланка, а исторически е населявала и Непал, Бутан, Бангладеш, Малайзия, Ява и Бали. Настоящото им статус в Сингапур не е ясен.[2] те са били въведени в Мадагаскар.[14] Видът е регистриран в полу-вечнозелени и листопадни гори, смесени широколистни гори, бамбукови гори, обрасли с храсти местности, ливади и приречни хабитати.[15][16][17]

Среда и диета[редактиране | редактиране на кода]

Малката индийска цивета води нощен начин на живот като наземно предимно насекомоядно животно.[16] Живее в дупки в земята, под камъни или в гъсти храсти.[10] Храни се и с плъхове, мишки, птици, змии, плодове, корени и мърша.[14] понякога те отнесе птици.[3][17]

Размножаване и заплахи[редактиране | редактиране на кода]

Женската ражда обикновено четири или пет малки,[3] които порастват и имат средна продължителност на живота от осем години.[14] Хората от село Траспур в щата Асам я ловуват за месо, като ползват кожата за лечебни цели.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Само в Мианмар видът Viverricula indica е посочен в приложение III на CITES.[2] като застрашен и изцяло под защита.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Viverricula indica (Geoffroy, 1803). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в Choudhury, A.; Duckworth, J.W.; Timmins, R.; Chutipong, W.; Willcox, D.H.A.; Rahman, H.; Ghimirey, Y. & Mudappa, D. (2015).
  3. а б в Blanford, W. T. Genus Viverricula Hodgson // The Fauna of British India, including Ceylon and Burma. Mammalia. London, Taylor and Francis, 1888–91. p. 100–101. (на английски)
  4. Viverricula indica (É. Geoffroy Saint-Hilaire, 1803) // ITIS. Посетен на 2022-09-22. (на английски)
  5. La Civette de l'Inde // Catalogue des Mammifères du Museum National d'Histoire Naturelle. Paris, Museum National d'Histoire Naturelle, 1803. p. 113. (на английски)
  6. Hodgson, B. H. Classified Catalogue of Nepalese Mammalia // Annals of Natural History 1 (2). 1838. с. 152−154.
  7. Horsfield, T. Viverricula Rasse // A catalogue of the Mammalia in the Museum of the Hon. East-India Company. London, J. & H. Cox, 1851. p. 59−60. (на английски)
  8. Gaubert, P. и др. Phylogenetic systematics and tempo of evolution of the Viverrinae (Mammalia, Carnivora, Viverridae) within feliformians: implications for faunal exchanges between Asia and Africa // Molecular Phylogenetics and Evolution 41 (2). 2006. DOI:10.1016/j.ympev.2006.05.034. с. 266–278.
  9. Wozencraft, W. C. Viverricula indica // Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference. 3rd. Johns Hopkins University Press, 2005. ISBN 978-0-8018-8221-0. OCLC 62265494. p. 559. (на английски)
  10. а б в Blanford, W. T. Genus Viverricula Hodgson // The Fauna of British India, including Ceylon and Burma. Mammalia. – Volume 1. London, Taylor and Francis, 1939. с. 362–376. (на английски)
  11. Ellerman, J. R., Morrison-Scott, T. C. S. (1966).
  12. а б в г д е Pocock, R. I. (1939).
  13. Sody, H. J. V. (1931).
  14. а б в Lekalul, B. and McNeely, J. A. (1977).
  15. Duckworth, J. W. (1997).
  16. а б Mudappa, D. (2002).
  17. а б в Su Su. Small carnivores and their threats in Hlawga Wildlife Park, Myanmar // Small Carnivore Conservation (33). 2005. с. 6–13. Архивиран от оригинала на 2015-01-29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Small Indian civet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​