Направо към съдържанието

Ръдърфордий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Курчатовий)
Ръдърфордий
ЛоуренсийРъдърфордийДубний
Hf

Rf

(Upo)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZРъдърфордий, Rf, 104
Група, период, блок47d
Химическа серияпреходен метал
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d2 7s2
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 10, 2
CAS номер53850-36-5
Свойства на атома
Атомна маса[267] u
Атомен радиус150  pm (вероятен)
Ковалентен радиус157 pm (вероятен)
Степен на окисление4, (3), (2)
(в скобите са вероятности)
Йонизационна енергияI: 579,9 kJ/mol
II: 1389,4 kJ/mol
III: 2296,4 kJ/mol
IV: 3077,9 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Кристална структура
(вероятна)
шестоъгълна плътноопакована
Плътност23200 kg/m3 (вероятна)
Температура на топене2400 K (2127 °C) (вероятна)
Температура на кипене5800 K (5527 °C) (вероятна)
История
Наименуванна Ърнест Ръдърфорд
ОткритиеОИЯИ и НЛЛБ
(ОИЯИ – 1964 г.)
(НЛЛБ – 1969 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
261Rf синт. 1,17 мин. α (≈75 %) 257No
ε (≈15 %) 261Lr
СД (≈10 %) разни
263Rf синт. 15 мин. α (≈30 %) 259No
СД (≈70 %) разни
265Rf синт. 1 мин. СД разни
266Rf синт. 23 сек. СД разни
267Rf синт. 1,3 часа СД разни

Ръдърфордий е химичен елемент в периодичната система на елементите със символ Rf и атомен номер 104. Това е радиоактивен синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е 267Rf с период на полуразпад от приблизително 1,3 часа. Химически експерименти са потвърдили, че ръдърфордий е аналогичен, но по-активен от хафний. Ръдърфордий е изкуствено синтезиран елемент през 1964 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна (тогава в СССР). Първоначално е наречен Курчатовий (Ku) на първия президент на ОИЯИ в Дубна, академик Игор Курчатов. Международният съюз за чиста и приложна химия (IUPAC) приема името Unnilquadium (Unq) като временно системно име на елемент, получен от латинските наименования за цифри 1, 0, и 4. През 1997 г. окончателно елемент 104 е наречен на Ърнест Ръдърфорд, който е известен като „бащата“ на атомната физика.