Направо към съдържанието

Имре Над

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Имре Наги)
Имре Над
Nagy Imre
унгарски политик
Роден
Починал
16 юни 1958 г. (62 г.)
ПогребанБудапеща, Унгария
Политика
ПартияКПСС (1939 г. – 1943 г.)
Имре Над в Общомедия

Имре Над (в по-старата литература Имре Наги, на унгарски: Nagy Imre – Надь Имре) е унгарски политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Капошвар, Унгария на 7 юни 1896 г. в селско семейство. Чирак е при шлосер, преди да бъде мобилизиран в австро-унгарската армия по време на Първата световна война. Служи на Източния фронт. През 1915 г. е пленен от руснаците. Става член на Руската комунистическа партия и се включва в Червената армия. Член е на отряда, който през юли 1918 г. охранява в Екатеринбург бившия цар Николай II и семейството му.

След Първата световна война Над се връща в Унгария и взема участие в правителството на Унгарската съветска република, ръководено фактически от Бела Кун. През 1929 г. отива в Съветския съюз, където се включва в селскостопански изследвания и започва работа в Унгарската секция на Коминтерна. По времето, когато Над пребивава в Съветския съюз, много комунисти, които не са родом от СССР, са арестувани и екзекутирани от съветската власт. Бела Кун също изчезва в средата на 1930-те години. Това поражда паника у много унгарски комунисти и те емигрират. По това време Над става агент на съветските тайни служби. Спира да им служи в края на 1940-те години.

След войната Над се връща в Унгария. Като експерт по проблемите на селското стопанство, взима участие в комунистическото правителство като министър на земеделието. За 2 години е министър-председател, през които прокарва своя „нов курс“. Съпартийците му не одобряват либералните тенденции, които внася. Наги е принуден да отстъпи и е изключен от комунистическата партия, в която първи секретар е Матяш Ракоши.

Над става министър-председател отново по време на антисъветската революция през 1956 г. На 31 октомври той обявява, че Унгария се оттегля от Варшавския договор и на 1 ноември се обръща към Обединените нации и по-точно към САЩ и Великобритания да признаят Унгария за независима. След потушаването на бунта от съветските войски Над се скрива в Югославското посолство. Арестуван е на 22 ноември и е прехвърлен в Румъния. Върнат е в Будапеща и след таен процес е обесен на 16 юни 1958 г. Погребан е със съмишлениците му извън Будапеща. Достъпът до гробовете е забранен до 1989 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]