Направо към съдържанието

Генчо войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Генчо Къргов)
Генчо войвода
Роден
1789 г.
Починал
1883 г. (94 г.)
Семейство
ДецаМихаил Греков

Генчо войвода (Генчо Къньов Къргов) е хайдушки войвода.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1789 година в село Колупчии (днес град Гурково).

Става хайдутин по време на кърджалийските размирици, а по-късно става войвода на малка хайдушка чета. Подвизава се през 1828 г. с Георги Мамарчев и с отряд от 60 души е на страната на русите. Бойна дейност Генчо войвода има и с хайдушките чети на Бойчо войвода, Дончо Ватах войвода и други революционни деятели. Участва в Руско-турската война (1828 – 1829).[1]

След края на войната се преселва да живее в Бесарабия, в село Дермендере, където фамилното му име е записано от руската администрация като Греков.[2]

През 1861-1862 година Генчо Къргов е един от водачите на бесарабските българи при преселението им от присъединената към Молдова част на Бесарабия в Таврия. Заедно с Тодор Велков е представител пред руските власти на българските колонисти, желаещи да се преселят в Русия.[3] Умира през 1883 година в село Второ Николаевка, Бердянски уезд.[4]

Генчо Къргов е баща на революционера Михаил Греков.

Четници на Генчо Къргов[редактиране | редактиране на кода]

Списък с имената на хайдутите на Генчо войвода:[1]

  1. Генчо Виранов – съселянин на войводата и байрактар на четата, негов заместник.
  2. Васил Пачата – родом от Твърдица.
  3. Радой Караколев – родом от Кортен.
  4. Димитър (Димо) Яланов – родом от Габровските колиби, убит от турците при село Струпец.
  5. Колю Папареца – родом от село Конаре.
  6. Цвятко Караджов – родом от село Димовци.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 28 – 29.
  2. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 32.
  3. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 231-247.
  4. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 31-32.