Втори вселенски събор

Първия поместен събор в Константинопол, впоследствие признат за Втори Вселенски събор от източните и западните църкви, се състои от май до 30 юни 381 година в Константинопол.

Свикан е по нареждане на император Теодосий I, за да утвърди Никейския символ на вярата и за да осъди цариградския епископ Македоний, който не признава единосъщието на Бог – Свети дух с Отца и Сина. Освен това, и арианството, което е подкрепяно от загиналия в Битката при Адрианопол през 378 г. император Валент, е осъдено окончателно, като ерес.

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Съборът взема общо 7 решения и попълва някои и изрази от Първия вселенски събор.

Решават се тринитарни (засягащи Светата троица) въпроси и (2-ро и 6-о правило):

Изтокът се дели на 7 окръга всеки с независими църковни инстанции.
На Цариградския патриарх се дава предимство по чест от другите източни патриарси, защото патриархът и папата са равноправни.
Последователите на учението, че Дева Мария не е родила Христа – Бога са анатемосани.
Дева Мария е призната за Богородица (набляга се на това, че е родила Господ).
Също така се забранява да се променя Символът на вярата.
Кипърските епископи се освобождават от зависимостта от Антохийския патриаршия.

Участници (откъс)[редактиране | редактиране на кода]

Акаций от Беройя (Сирия)
Григорий Богослов
Марут Мартирополски (от Мартиропол)
Мелетий Антиохийски (ръководител)
Петър от Себасте (Армения)
Тимофей Александрийски (от Александрия, Египет)
Кирил Иерусалимски
Геласий Кесарие Палестински (племенник на Кирил)
Ахолий Солунски
Григорий Нисиийски (брат на Василий Велики)
Амфилохий Иконийски (от Икония)
Оптим Антиохии Писидийски (от областта Писидия)
Диодор Тарски (от Тарс, Киликия)
Пелагий Лаодикийски (от Лаодикея)
Вулфила (готски епископ - умира веднага след пристигането си)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]