Владимир Радев
| Владимир Радев | |
| български учител | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | около 1932 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | „За заслуга“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Симеон Радев |
Владимир Трайчев Радев е български учител и общественик, деец на късното българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Радев е роден в град Ресен, тогава в Османската империя. По-голям брат е на Симеон Радев. В 1891 година завършва с отличие шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1][2] След завършването си работи една година като български учител в Охрид.[3] В Охрид Радев развива широка дейност и след това Екзархията започва да го назначава като главен учител и училищен инспектор в застрашените от чуждите пропаданди – сръбска и гръцка, градове – Куманово, Тетово и Костур.[2][4] В 1895 година е учител в Тетово и член на околийския революционен комитет на ВМОРО заедно с Драган Ничев, Никола Панчев, Симеон Мисов и Григор Михайлов.[5]
По-късно напуска учителската професия, пристига в София при родителите и брат си Симеон, и няколко години работи като началник-отделение в Министерството на търговията.[2][4] При избухването на Балканската война в 1912 година Владимир Радев се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и командва Интендантската рота.[6][7]
През Първата световна война е началник на отделение в Министерството на Търговията.[8]
Умира в София около 1932 година.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ а б в Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
- ↑ а б Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 123.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Српската и бугарската црковно-училишна пропаганда во Тетово и Тетовско 1860 -1903. Cкonje, Архив на Македонка, Матица Македонска, 1996. с. 41. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 589.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 117 – 122.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 65.
- ↑ Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 122.
- Български просветни дейци от Македония
- Родени в Ресен
- Шести випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Македоно-одрински опълченци
- Български учители
- Починали в София
- Симеон Радев
- Български имигранти от Македония в София
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Български подофицери
- Носители на орден „За заслуга“