Направо към съдържанието

Будика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Боудика)
Будика
Boudīka
кралица на ицените
Boadicea Haranguing The Britons
Родена
около 30 г.
Починала
61 г. (31 г.)
Семейство
Деца2
Будика в Общомедия

Будика (на латински: Boadicea среща се и като Boudicca, Boudica, Bodvica, Bonduca, произношение Бу̀дика[1]) е кралица на келтското племе ицени, населявало Източна Англия през древността. Съпруга е на вожда им – Прасутаг. През 60 г. Будика застава начело на въстание срещу Римската империя, което след година е потушено и тя се самоубива[2]. За Будика се споменава в „Анали“ на Тацит (Annales 14,37,3), в което авторът посочва, че тя се самоубива, поемайки отрова[3].

Политическа история[редактиране | редактиране на кода]

След военните кампании в Галия, когато Юлий Цезар пречупва съпротивата на Верцингеторикс, пътят на римляните към остров Британия е открит. След подчиняването на бритите Цезар предоставя възможност на местните племенни вождове да притежават земите си пожизнено, а впоследствие тя да се предаде на империята. След смъртта на вожда на ицените Прасутаг († ок. 60), жена му Будика се възпротивява на отнемането на имотите на семейството. В резултат на непокорството и отказа да изпълни поетия от мъжа си дълг към Рим, тя и дъщерите ѝ са изнасилени и поругани с публично бичуване.

От този период датира и акта на damnatio memoriae на остров Мона (дн. Ангълси) – в опит да се изкорени местната келтска религия, римски агенти атакуват и унищожават келтско светилище, избивайки отслужващите ритуал в него жреци, наречени друиди. Този акт и политическото унижение на Будика отприщват недоволството на местните жители, които се въоръжават срещу нашественика. Според източниците бритите разполагат със страховити в боя двуколесни колесници с един водач и един воин, които с тежкия и дълъг келтски меч би трябвало да дадат технологично предимство на многобройното, но нередовно, келтско войнство.

Бунтът на ицените бързо набира подкрепа сред племената и бойците на Будика нахлуват в римско-британското седалище Камулодунум (дн. Колчестър), като избиват всички римски жители. След това силите на Будика се насочват към Лондиниум и Верула́миум.

Римският управител на Британия Гай Светоний Павлин междувременно прегрупира силите си в Мерсия (дн. Уест Мидландс) и побеждава бритските сили в битката на Уотлинг Стрийт. В жестоко сражение загиват десетки хиляди бунтовници, с което се слага край на келстката държавност в европейски мащаб.

Сведения[редактиране | редактиране на кода]

До днес все още няма открити категорични археологически данни за съществуването на Будика. Името ѝ на кралица воин освободител на Британия се е превърнало в митично. С победата си над Будика, Рим печели нестабилно владичество над Острова и не заличава напълно келтската култура. Освен някои реконструкции и обичаи, келтският език оцелява и до днес като гойделски в Северна Ирландия и остров Ман, корнски в Корнуол и бретонски в Бретан.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Antonia Fraser: Boadicea’s chariot. The warrior queens. Weidenfeld and Nicolson, London 1988, ISBN 0-297-79486-8
  • Walter Henze: Boudicca. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band III,1, Stuttgart 1897, Sp. 796 f.
  • Jaana Zipser: Boudica und die Romanisierung Britanniens. Britische Ideale und die antike Tradition. In: Christine G. Krüger, Martin Lindner (Hrsg.): Nationalismus und Antikenrezeption (= Oldenburger Schriften zur Geschichtswissenschaft. Bd. 10). BIS-Verlag der Carl-von-Ossietzky-Universität, Oldenburg 2009, ISBN 978-3-8142-2145-8, S. 23 – 42
  • Paul R. Sealey: The Boudican Revolt against Rome (Shire Archaeology; Bd. 74). Shire Books, Prines Risborough 2004, ISBN 0-7478-0618-7
  • Erich Koestermann (Komm.): Cornelius Tacitus, Annalen. 4. Band. Winter, Heidelberg 1968
  • Kai Brodersen: Das römische Britannien. Primus-Verlag, Darmstadt 1998, ISBN 3-89678-080-8
  • Tacitus: Annalen. Artemis & Winkler Verlag, Düsseldorf 2005, ISBN 3-7608-4113-9
  • Tacitus: Germania. Dialogus. VMA-Verlag, Stuttgart 2000, ISBN 3-928127-71-3
  • Cassius Dio: Römische Geschichte. Artemis-Verlag, Zürich 1985 – 1987

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Boudica // Forvo.The pronunciation dictionary. (на английски)
  2. 20-е най-влиятелни жени в световната история 14. Будика // DarikNews.bg, 10 август 2018. Посетен на 23 април 2020.
  3. www.perseus.tufts.edu

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]