Дан Колов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Дан Колов''' (пълно име '''Дончо Колев Денев''') е [[България|български]] [[борба|борец]] и [[кечист]]. {{източник|И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена|2021|07|20}} и легенда в бойните изкуства. |
'''Дан Колов''' (пълно име '''Дончо Колев Денев''') е [[България|български]] [[борба|борец]] и [[кечист]]. {{източник|И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена|2021|07|20}} и легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=11 Статистика]</ref> от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача<ref>[https://www.wrestlingdata.com/index.php?befehl=bios&wrestler=3891&bild=1&details=4 Статистика]</ref>. Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е присъствал на тях и няма достоверни източници, които да потвърдят или отрекат тази бройка.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Рекорд и противоречия]</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
[[Файл:Къща музей на Дан Колов в село Сенник.jpg|мини|260x260пкс|Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник]] |
[[Файл:Къща музей на Дан Колов в село Сенник.jpg|мини|260x260пкс|Къщата музей на Дан Колов в с. Сенник]] |
||
Дончо Колев Денев е роден на [[27 декември]] [[1892]] г. в село [[Сенник (село)|Сенник]], [[община Севлиево]]. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане [[Скотовъдство|овчар]], за да се прехранва. Напуска страната през [[1905]] г. и заминава за [[Унгария]].<ref>[https://www.gabrovodaily.info/история/26-март-1940-умира-великият-дан-колов/ Биография]</ref> Работи като градинар в [[Будапеща]]. През [[1909]] г. се среща с българския борец [[Никола Петров (борец)|Никола Петров]], който го съветва да замине за [[Съединените американски щати]]. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в [[железници]]те, [[миньор]]. |
Дончо Колев Денев е роден на [[27 декември]] [[1892]] г. в село [[Сенник (село)|Сенник]], [[община Севлиево]]. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане [[Скотовъдство|овчар]], за да се прехранва. Напуска страната през [[1905]] г. и заминава за [[Унгария]].<ref>[https://www.gabrovodaily.info/история/26-март-1940-умира-великият-дан-колов/ Биография]</ref> Работи като градинар в [[Будапеща]]. През [[1909]] г. се среща с българския борец [[Никола Петров (борец)|Никола Петров]], който го съветва да замине за [[Съединените американски щати]]. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в [[железници]]те, [[миньор]]. |
||
== Псевдоними == |
|||
След 1914 г., по предложение на мениджъра на Данчо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Псевдоними]</ref> |
|||
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на [[Кинг Конг (филм, 1933)|популярния по онова време филм]]. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март. |
|||
== Спортна кариера == |
== Спортна кариера == |
||
Започва кариерата си на [[Борба|борец]] първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в [[цирк]] „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс |
Започва кариерата си на [[Борба|борец]] първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в [[цирк]] „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – ''Циклопа''.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Борба в цирк „Виктория“]</ref> Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. |
||
Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – [[Джеф Лорънс]], [[Збишко Циганевич]], [[Джак Ширей]], наричан още „Човекът светкавица“, [[Руди Дусек]], [[Джо Стекър]], [[Стренглар Люис|Стренглър Люис]], [[Джим Браунинг]] и др. |
|||
Поканен е на турнир в [[Япония]], където паметна остава победата му над [[Джики Хигън]] – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики |
Поканен е на турнир в [[Япония]], където паметна остава победата му над [[Джики Хигън]] – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики. |
||
1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в [[Париж]].<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref> Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион [[Анри Деглан]] – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.<ref>[https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Турнир по кеч в Париж]</ref> |
|||
⚫ | |||
Следва покана в [[Брюксел]] да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. |
|||
⚫ | |||
Участва в мачове в Африка и Азия, като постига победи над [[тибет]]ски майстори, китаеца [[Уан Фу]] и редица други.{{източник|Няма източник и е неясна хронологията}} |
|||
⚫ | През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref> |
||
⚫ | Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики ([[Абисиния]]) в [[София]], над Драгичеану ([[Румъния]]) в [[Пловдив]], над Сантен ([[Франция]]) в [[Плевен]] и над някои големи български борци като [[Тодор Банков]] (в [[Стара Загора]]) и други. |
||
Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба, {{източник|световен и олимпийски шампион|2021|07|24}} е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „[[европейски шампион]]“ и „[[диамантен пояс]]“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча Шикат. След това се завръща в България. |
|||
⚫ | |||
== Рекорд == |
|||
=== Победи === |
=== Победи === |
||
{{източник|Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.|2021|07|21}} |
{{източник|Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.|2021|07|21}} |
||
Ред 160: | Ред 172: | ||
== Завръщане в България == |
== Завръщане в България == |
||
Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени [[гражданство]]то си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „''Чувствам се силен, защото съм българин''“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „''Дан Колов е българин''“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „''Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!''“. |
|||
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име. |
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име. |
||
Ред 177: | Ред 189: | ||
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. {{източник|Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.|2021|07|21}} |
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. {{източник|Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.|2021|07|21}} |
||
== Посмъртно == |
|||
⚫ | През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.<ref>[https://boec.bg/other/dan-kolov-stana-chast-ot-prestizhna-zala-na-slavata/ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref><ref>[https://www.f4wonline.com/other-wrestling/wrestling-observer-newsletter-hall-fame-2020-inductees-announced-325081 Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“]</ref> |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 187: | Ред 202: | ||
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Къща-музей-на-Дан-Колов---с.-Сенник/580/index.html Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки] |
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/Къща-музей-на-Дан-Колов---с.-Сенник/580/index.html Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки] |
||
* [https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/posts/3562225123869335 Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com] |
* [https://www.facebook.com/SpomeniOtTsarstvoBulgaria/posts/3562225123869335 Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com] |
||
* [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 |
* [https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=826 Биографична книга „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, 1936 г. – Д. Асенов] |
||
{{Нормативен контрол}} |
{{Нормативен контрол}} |
Версия от 20:19, 24 юли 2021
Дан Колов | |
български борец и кечист | |
Роден | Дончо Колев Денев
26 декември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Сенник, Република България |
Националност | България |
Псевдоним | „Кинг Конг“ „Кралят на кеча“ |
Награди | Заслужил майстор на спорта |
Семейство | |
Баща | Кольо Денев |
Майка | Яна Живкова Манева |
Дан Колов в Общомедия |
Дан Колов (пълно име Дончо Колев Денев) е български борец и кечист. И до днес е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена[източник? (Поискан преди 1050 дни)] и легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи,[1] от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача[2]. Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е присъствал на тях и няма достоверни източници, които да потвърдят или отрекат тази бройка.[3]
Биография
Дончо Колев Денев е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария.[4] Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.
Псевдоними
След 1914 г., по предложение на мениджъра на Данчо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.[5]
През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.
Спортна кариера
Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа.[6] Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.
Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др.
Поканен е на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.
1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж.[7] Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.[8]
Следва покана в Брюксел да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър.
Участва в мачове в Африка и Азия, като постига победи над тибетски майстори, китаеца Уан Фу и редица други.Няма източник и е неясна хронологията[източник?]
Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.
Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба, световен и олимпийски шампион[източник? (Поискан преди 1046 дни)] е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча Шикат. След това се завръща в България.
В последната година от живота си, вече много болен, Дан Колов се изправя срещу много по-младия световен шампион Ал Перейра и успява да го победи.
Рекорд
Победи
Дан Колов има близо 2000 схватки на тепиха, като е спечелил почти всичките.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
Дан Колове първият европейски шампион на България по борба свободен стил[9]. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж.[10] Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.
Най-важните спечелени шампионати и турнири:
- Многократен победител на турнири в САЩ – 1914/1927 г.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
- Турнир в Япония – 1924 г.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
- Турнир в Бразилия – 1927 г.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
- Първият двукратен носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите[11] – 1927 г., 1933 г.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
- Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),[12] 1936/1937 (Гърция).[13][14]
Загуби
Дан Колов има регистрирани поне 72 загуби и поне 33 мача завършили без победител[15][16] в официални мачове.
Списък със срещите |
|
Равенства
В рекорда на Дан Колов присъстват и двубои, в които не е отсъден победител.
Частичен списък със срещите |
|
Завръщане в България
Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.
През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.
Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва международен турнир по свободна борба.
Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.
Дарителство
Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.
Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.[55][56]
Слухове около смъртта
Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. Погребват го, по негово желание, в родното му село Сенник. Гробът му е обърнат към Балкана – „Балкан срещу балкан“.
Сред версиите за неговото заболяване е, че Дончо продължително време е бил умишлено тровен от френски лекари. Известно е, че по онова време са правени много опити той да бъде посрамен или отстранен от възможността да участва в схватки.[източник? (Поискан преди 1049 дни)]
Посмъртно
През 2020 г. Дан Колов е включен в Залата на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“ в „Class 2020“. В класацията намират място кечисти от последните 160 години. С Дан Колов България се нарежда сред 16 страни (до 2020 г.), които имат представители в авторитетната зала на славата.[57][58]
Източници
- ↑ Статистика
- ↑ Статистика
- ↑ Рекорд и противоречия
- ↑ Биография
- ↑ Псевдоними
- ↑ Борба в цирк „Виктория“
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ Турнир по кеч в Париж
- ↑ История
- ↑ Европейски шампион 1936 г.
- ↑ https://web.archive.org/web/20171201035443/http://www.onlineworldofwrestling.com/bios/d/dan-kolov/ Диамантен пояс
- ↑ Европейски титри
- ↑ Европейска титла
- ↑ Европейски шампионати
- ↑ Статистика
- ↑ 42 измежду загубите и 20 измежду равенствата на Дан Колов с посочен противник и година // Wrestlingdata.com, 26 март 1940. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ St. Louis Wrestling Results – 1923 // Legacyofwrestling.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Wrestling Potpourri 1918 – 27
- ↑ Canoe Sports | Videos & Photos News Results Scoreboard & Statistics | Canoe // Slam.canoe.ca. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ ED „STRANGLER“ LEWIS – Facts within a Myth – Chapter 20 // Wrestling-titles.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 24 юни 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 28 септември 1925. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ www.legacyofwrestling.com[неработеща препратка]
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 19 май 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 17 август 1926. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The WAWLI Papers # 031 – 040 // Wrestlingclassics.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б в The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 20 юни 1928. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 15 октомври 1929. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 януари 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 13 февруари 1930. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 16 юли 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 29 октомври 1931. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ а б The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 21 април 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 26 декември 1932. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 23 октомври 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 май 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ The World's Largest Wrestling Database // Wrestlingdata.com, 25 септември 1933. Посетен на 3 ноември 2018.
- ↑ Дарителство
- ↑ Дарителство
- ↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
- ↑ Зала на славата на „The Wrestling Observer Newsletter“
- Николов, Нено. Дан Колов – вечната легенда. – Севлиево: М-Прес, 2017
- Балканска, Янка и др. Непобедимият Дан Колов на тепиха: От селски пехливанин – световноизвестен борец / Янка Балканска, Димо Тодоров. – София: Дизайн имидж, 2017
Външни препратки
- Къща музей „Дан Колов“
- Къща музей „Дан Колов“ – информация и снимки
- Видео кадри от кеч кариерата на Дан Колов (1936 – 1938) // facebook.com
- Биографична книга „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, 1936 г. – Д. Асенов
|