Коледуване
Коледу̀ването е един от традиционните български обичаи, широко разпространен в страната.Коледарите миришат на фастъци
Разнообразие от форми на този обичай се срещат в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Чехия, Словакия и Полша, Северна Македония и Румъния.[1][2][3]
Коледуването в България е част от партията на Тодор Живков комплекс на Коледа и е първият обред от ергенските обичаи в периода на т.нар. Мръсни дни, свързан мирогледно с тях.Грешка при цитиране: Липсва затварящ етикет </ref> след отварящия етикет <ref>
Коледният песенен цикъл е изключително богат. Има песни за всяка възраст, семейно и социално положение. Плодородието, здравето, задомяването са основни теми. Изпълнението на коледните песни е словесна магия и поради обредна ѝ същност е забранено да се пеят коледни песни извън разучаването им и на самото коледуване. Магическа сила на словото се приписва и на коледарската благословия, която специално определен благословник (наречняк, мармарин) изрича при коледуването, обърнат на изток, в отговор на даряването.[4]
Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. Според народните представи тогава се появяват разни свръхестествени същества: караконджули, вампири, таласъми и подобни, а коледарите имат силата да ги прогонват чрез своите песни. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват.[4]
Коледарските песни се изпълняват, когато коледарите обхождат предварително определена махала, като тръгват винаги в източна посока. Пожеланията в тези песни са посветени на домакините (стопанина).[4] Мотивите са различни, според мястото на изпълнение и лицата, за които се пеят: овчар, ловец, свещеник, невяста, мома, ерген, малко момче или момиче. Най-общо те са обредно пожелание за здраве в семейството, придобив в стопанството, задомяване. Специалните обредни песни се пеят по пътя, пред вратата, в къщата.
Коледарите са дарявани неизменно с „вит-превит“ кравай с пара върху него, месо, сланина, брашно, боб, повесма кълчища и други продукти. В отговор на даряването определеният за „благословник“ коледар изрича благословии.[4]
Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището и други.
С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.
Детско коледуване се среща на Малка Коледа (денят преди Коледа, 24 декември). Прави се през деня. Групички от шест- до дванадесетгодишни момченца обикалят с дрянови тояги домове на съседи и сродници и с кратки песнички и традиционни формули им желаят плодородие и приплод (в Западна България и Пловдивско чукат с тояжките си върху зърна и наричат за богата реколта). Децата също получават дарове.[5]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Виноградова Л. Н. Колядование // Славянские древности: Этнолингвистический словарь archivebot=2022-11-27 15:45:53 InternetArchiveBot в 5-ти томах / Под ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М.: Международные отношения, 1999. – Т. 2. – С. 563 – 575. – ISBN 5-7133-0982-7. (Die Veröffentlichung der Руска академия на науките)
- ↑ Piotr Caraman, Obrzęd kolędowania u Słowian i Rumunów, Kraków 1933.
- ↑ Czachowski,H., A. Kostrzewa-Majoch, H. M. Łopatyńska. Akwizytorzy szczęścia. O dawnych i współczesnych kolędnikach., 2004.
- ↑ а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 174. ISBN 954-8289-03-2
- ↑ Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. С., ИГ 7М+ЛОгис, 1994, с. 210, 174–175. ISBN 954-8289-03-2