Романови
| Романови | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Руско царство, Руска империя |
| Основател | Михаил Фьодорович Романов |
| Последен владетел | Николай II Александрович |
| Настоящ потомък | Мария Владимировна Романова или Андрей Андреевич Романов |
| Основана | 1613 |
| Разпадане | 1917 |
| Романови в Общомедия | |
Романови е управляваща династия, руски болярски род и фамилия на руските царе в Царство Русия от 1613 г. и руските императори от 1721 г. в Руската империя, а по-късно - полските крале, великите князе на Литва и Финландия, херцозите на Олденбург и Шлезвиг-Холщайн-Готорп и великите господари на Малтийския орден. Основател на династията е Михаил Романов. На 17 юли 1918 г., когато болшевиките разстрелват семейството на последния руски цар и император Николай II е сложен край на династията. Преди това той е принуден да абдикира на 15 март 1917 г. в резултат на февруарската революция. Романови са втората руска династия, първата е Рюриковичи.
Романови постигат известност като боляри на Великото московско княжество, по-късно на Руското царство. През 1613 г., след години на смущения, земският събор предлага за руската корона Михаил Романов. Той се възкачва на трона като Михаил I, превръщайки се в първия цар на Русия от династията Романови. Неговият внук Петър I основава Руската империя и превръща страната в континентална сила чрез поредица от войни и реформи.
Пряката мъжка линия на Романови завършва, когато Елисавета умира през 1762 г. След династичната криза, династиите на Шлезвиг-Холщайн-Готорп и Олденбург, възкачват на престола през 1762 г. Петър III, внук на Петър I[1]. Всички владетели от средата на 18 век до революцията от 1917 г. произлизат от този клон. Макар и официално известни като Романови, тези потомци на династиите Романов и Олденбург понякога се наричат Холщайн-Готорп-Романов[2].
В началото на 1917 г. династията Романови има 65 членове, от които 18 са убити от болшевиките. Останалите 47 заминават в изгнание в чужбина[3].
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на династията и фамилията е легендарен и според двете водещи версии идва или от Тевтонския орден в Прусия в началото на 14 век или от Новгородските граждани Романовци. Първите достоверни исторически сведения свързват Романови с Андрей Кобила – болярин в двора на московския княз Иван Калита.
Възход[редактиране | редактиране на кода]
Възходът на рода към властта в Москва тръгва от брака на Анастасия Романовна с Иван Грозни, сключен по настояване на бабата на младия първи цар Анна Якшич.
Първият Романов избран за цар е Михаил, а след него за трети всеруски (московски) патриарх под името Филарет също е избран представител на Романови, което спомага династията и фамилията да се свързват в исторически контекст с излизането на Русия от т.нар. смутно време.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Hugh Montgomery-Massingberd. "Burke's Royal Families of the World: Volume I Europe & Latin America, 1977, pp. 460–476. ISBN|0-85011-023-8
- ↑ Просмотр документа – dlib.rsl.ru // rsl.ru.
- ↑ Isaeva, Ksenia. Dmitri Romanov: Immigration, friendship with Coco Chanel, the Olympics // 25 март 2015. Посетен на 30 ноември 2016.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Официален сайт на Дом Романови
- ((ru)) Официален сайт на Руското монархическо движение
- ((ru)) История на руските родове. Юриеви-Романови Архив на оригинала от 2015-07-15 в Wayback Machine.
- ((en)) Фамилията Романови Архив на оригинала от 2008-12-24 в Wayback Machine.
- ((ru)) Фонд Романови за Русия